Исаия 57 - Библия синодално издание (1982 г.) Библия синодално издание (1982 г.)
Исаия 57

¹ Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва.

² Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.

³ Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!

⁴ Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,

⁵ които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?

⁶ В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?

⁷ На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.

⁸ Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото.

⁹ Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.

¹⁰ От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.

¹¹ А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?

¹² Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.

¹³ Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.

¹⁴ И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.

¹⁵ Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.

¹⁶ Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.

¹⁷ Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.

¹⁸ Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.

¹⁹ Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.

²⁰ А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.

²¹ Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.