Числа 11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Числа 11

¹ И народът роптаеше силно пред Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали сред тях, та пояде неколцина в края на стана.

² Тогава людете извикаха към Мойсей; и Мойсей се помоли на Господа, и огънят престана.

³ И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа беше горял сред тях.

⁴ И разноплеменното множество, което беше сред тях, изгладня много за храна; израиляните пак заплакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

⁵ Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

⁶ а сега душата ни чезне; нищо освен тази манна няма пред очите ни.

⁷ А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

⁸ И людете се пръскаха наоколо, та я събираха, мелеха я в мелници или я чукаха в гаванки и я варяха в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

⁹ Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манната.

¹⁰ И Мойсей чуваше как людете плачат в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Мойсей.

¹¹ Мойсей каза на Господа: Защо мъчиш слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мене товара на целия този народ?

¹² Аз ли съм заченал всички тия люде? Аз ли съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която си се клел на бащите им?

¹³ Откъде в мене месо да дам на всички тия люде? Защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

¹⁴ Не мога сам да нося целия този народ – бремето е много тежко за мене.

¹⁵ Ако Ти постъпваш така с мене, убий ме още сега – ако съм придобил Твоето благоволение – за да не гледам злочестината си.

¹⁶ Тогава Господ рече на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на людете и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, да застанат там с тебе.

¹⁷ И Аз като сляза, ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е на тебе, и ще го възложа на тях; и те ще носят бремето на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

¹⁸ И кажи на людете: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плакахте пред Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

¹⁹ Няма да ядете един ден, ни два дни, ни пет дни, ни десет дни, ни двадесет дни,

²⁰ но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?

²¹ И Мойсей каза: Людете, сред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

²² Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им стигне? Или да се съберат всичките риби от морето, за да им стигне?

²³ А Господ каза на Мойсей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш дали ще се сбъдне към тебе словото Ми или не.

²⁴ И тъй, Мойсей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа, и ги постави около шатъра.

²⁵ Тогава Господ слезе в облак и говори с него, и като взе от Духа, Който беше на него, възложи го на седемдесетте старейшини; и като слезе върху тях Духът, пророкуваха, но после престанаха.

²⁶ Обаче двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия Модад; та и върху тях беше слязъл Духът; и те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

²⁷ И завтече се едно момче, та извести на Мойсей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

²⁸ И Исус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите избрани, проговори и каза: Господарю мой, Мойсее, запрети им.

²⁹ А Мойсей му рече: Завиждаш ли заради мене? Да бяха всичките Господни люде пророци, че да възложи Господ Духа Си на тях!

³⁰ И Мойсей се върна в стана, той и Израилевите старейшини.

³¹ Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да се снижат над стана, на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна, около стана; и то почти на два лакътя от земята.

³² Тогава людете станаха да събират пъдпъдъци целия онзи ден и цялата нощ и целия следващ ден; онзи, който най-малко събираше, събра десет хомери; и те ги простираха около стана.

³³ Но както беше месото още между зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голям удар.

³⁴ И нарекоха това място Киврот-Хатаава, защото там бяха погребани лакомите люде.

³⁵ И от Киврот-Хатаава народът потегли за Хацерот и остана в Хацерот.