Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
Първо Солуняни 3:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина Още версииЦариградски За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина; Ревизиран Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; Новият завет: съвременен превод Затова, понеже не можехме да чакаме повече, решихме да останем сами в Атина Верен Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина Библия ревизирано издание Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; Библия синодално издание (1982 г.) Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, |
Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.
Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.
духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.
А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим.
Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.