Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.
Йона 2:7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба. Цариградски Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм. Ревизиран Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм. Верен Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм. Библия ревизирано издание Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм. Библия синодално издание (1982 г.) До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм. |
Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.
Господ е в святия Си храм. Престолът на Господа е на небесата. Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.
Спомних си за отминалите дни, замислих се за всичко, сторено от Тебе, размишлявах за делата на Твоите ръце.
Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник, откликва от святите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“
Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.
Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.
Който между вас се бои от Господа, нека слуша гласа на Неговия служител. Който ходи в мрак и няма светлина, нека се уповава на името на Господа и да има за опора своя Бог.
Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.
„Слушайте, всички народи, внимавай ти, земьо, и всичко, което е по тебе! Господ Бог да бъде свидетел против вас – Господ от Своя свят храм!
И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.