Първо Царе 30:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

Цариградски

⁶ И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего.

Ревизиран

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

Верен

⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

Библия ревизирано издание

⁶ И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁶ Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Първо Царе 30:6 Кръстосани препратки

Битие 32:7

Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“

Второ Царе 17:8

И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже – те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните.

Четвърто Царе 4:27

Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“

Йов 13:15

Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.

Псалми 116:10

Повярвах и затова казах: „Аз съм много съкрушен.“

Псалми 138:3

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; Ти изпълни със сила душата ми.

Псалми 18:2

Тогава той каза: Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!

Псалми 18:6

Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха.

Псалми 25:17

Премахни скърбите на сърцето ми; избави ме от моите беди.

Псалми 27:14

Надявай се на Господа, бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти; надявай се на Господа!

Псалми 31:24

Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници. Господ закриля верните и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.

Псалми 42:11

Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“

Псалми 42:5

Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.

Псалми 42:7

Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.

Псалми 56:11

С Божията помощ ще прославя словото Му, в името на Господа ще прославя обещанието Му.

Псалми 62:1

За първия певец. По Йедутун. Псалом на Давид.

Псалми 62:5

Те намислиха да го съборят от високото място. Харесва им лъжата. С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.

Псалми 71:4

Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия и от ръката на несправедливия и потисника,

Псалми 71:5

Защото Ти, Господи, си моята надежда. Господи, от младините ми си мое упование.

Изход 17:4

Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“

Притчи 18:10

Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен.

Исаия 25:4

Ти беше закрила за бедните и упование за сиромасите в бедствие, защита от буря и сянка при зной. Гневното дихание на насилниците е като леденостудена буря, като жега в безводна земя.

Йеремия 16:19

Йеремия се помоли: „Господи, моя сила, моя крепост и мое прибежище в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: „Нашите предци наследиха само лъжа, суета и онова, от което няма полза.

Йона 2:2

и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:

Числа 14:10

Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.

Матей 21:9

Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“

Матей 27:22

Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“

Йоан 8:59

Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.

Римляни 4:18

И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Римляни 4:20

Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,

Римляни 8:31

И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?

Второ Коринтяни 1:6

Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,

Второ Коринтяни 4:8

Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,

Второ Коринтяни 7:5

Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове.

Евреи 13:6

Затова можем смело да казваме: „Господ е с мене, аз не се боя: какво ще ми стори човек?“

Съдии 18:25

Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“

Съдии 20:22

Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.

Първо Царе 1:10

Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.

Първо Царе 23:16

И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога

Първо Царе 28:15

А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“