Първо Царе 30:6 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁶ Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.

Цариградски

⁶ И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего.

Ревизиран

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

Верен

⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

Библия ревизирано издание

⁶ И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Първо Царе 30:6 Кръстосани препратки

Битие 32:7

Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.

Второ Царе 17:8

И Хусий продължи: ти познаваш баща си и людете му; те са храбри и много раздразнени, като мечка в поле, чиито малки са грабнати, (и като свирен глиган в поле,) и баща ти е човек войнствен; той няма да се спре да нощува с народа.

Четвърто Царе 4:27

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.

Йов 13:15

Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.

Псалми 138:3

Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

Псалми 18:6

и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:

Псалми 42:5

Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

Псалми 56:11

защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.

Псалми 62:1

Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.

Псалми 62:5

Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.

Псалми 71:4

да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –

Псалми 71:5

и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.

Изход 17:4

Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

Притчи 18:10

Нехайният в работата си е брат на разсипника.

Исаия 25:4

защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.

Йеремия 16:19

Господи! Сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза.

Йона 2:2

И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба

Числа 14:10

И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.

Матей 21:9

а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

Матей 27:22

Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

Йоан 8:59

Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Римляни 4:18

Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Римляни 4:20

а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,

Римляни 8:31

Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?

Второ Коринтяни 1:6

Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;

Второ Коринтяни 4:8

Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;

Второ Коринтяни 7:5

Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.

Евреи 13:6

тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“

Съдии 18:25

Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.

Съдии 20:22

Но израилският народ се съвзе и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.

Първо Царе 1:10

Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

Първо Царе 23:16

И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,

Първо Царе 28:15

И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя.