Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.
Галатяни 4:15 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. Още версииЦариградски И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. Ревизиран Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. Новият завет: съвременен превод Къде остана щастието ви? Защото аз съм свидетел, че ако можехте, щяхте да извадите собствените си очи и да ми ги дадете. Верен Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали. Библия ревизирано издание Тогава къде е онова ваше изповядано блаженство? Понеже свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали. Библия синодално издание (1982 г.) Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. |
Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.
А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.
Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.
Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,
Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си,
за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.
Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго,
Свидетелствам за него, че той много се грижи за вас и за онези, които са в Лаодикия и Йерапол.
Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.