Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.
Амос 6:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Горко на безгрижните на Сион и на самонадеяните по върховете на Самария; на големците на първия между народите, при които идва домът Израилев. Цариградски Горко на немарливите в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската гора, Изящните на първия от народите, При които дохожда домът Израилев! Ревизиран Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом! Верен Горко на безгрижните в Сион и на сигурните на хълма Самария, на първенците на първия от народите, при които идва израилевият дом! Библия ревизирано издание Горко на охолните в Сион и на живеещите безгрижно в Самарийската планина, на бележитите мъже от главния между народите, при които идва Израилевият дом! Библия синодално издание (1982 г.) Горко на безгрижните в Сион и на надяващите се на планината Самарийска големци от първенствуващия народ, при които дохожда домът Израилев! Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Горко на охолните в Сион и на живеещите безгрижно в Самарийската планина, на бележитите мъже от главния сред народите, при които идва Израилевият дом! |
Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.
Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си;
Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“
Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие“ – казва Господ.
От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.
Станете, опълчете се срещу безгрижния народ, който живее в сигурност, казва Господ, който няма нито порти, нито ключалки и си живее сам.
Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите.
Не се уповавайте на лъжливи думи и не казвайте: „Господният храм, господният храм, господният храм са тези сгради.“
Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.
Възвестете над палатите на Адод и Египет и кажете: „Съберете се по планините около Самария, за да видите безчинството и насилието в този град!“
Чуйте това слово, телици Васански, които сте по планините на Самария. Вие притеснявате сиромасите и потискате бедните, казвате на господарите си: „Дайте да пием!“
всички, които се клеха във вината на Самария и казваха: „Твоят Бог е жив, Дан и пътят към Вирсавия е жив“, ще паднат и няма вече да станат.“
Всички грешници на Моя народ, които казват: „Това зло не е за нас, то няма да ни постигне“, ще умрат от меч.
Аз, Михей, казах: „Слушайте, първенци на Яков и князе на дома Израилев: нали вие трябва да познавате правосъдието?
В онова време Аз ще претърся Йерусалим със светилник и ще накажа ония, които са се прокиснали при дрождите си и си мислят: „Господ не прави ни добро, ни зло.“
Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.
Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.