Авдий 1:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки? Цариградски Ако дойдеха крадци при тебе, Ако разбойници през нощ (Как биде изтребен ти!) Не щяха ли да грабнат което бе доволно за тях? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Не щяха ли да оставят пабирък? Ревизиран Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят <само> колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък? Верен Ако крадци бяха дошли при теб или разбойници нощем – о, как си изтребен! – нямаше ли да откраднат, колкото им стига? Ако гроздоберачи бяха дошли при теб, нямаше ли да оставят пабирък? Библия ревизирано издание Ако дойдеха крадци при теб или разбойници през нощта (как беше изтребен ти!), нямаше ли да заграбят само колкото им е необходимо? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, нямаше ли да оставят баберки? Библия синодално издание (1982 г.) Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ако дойдат крадци при тебе или разбойници през нощта, (О, как бе изтребен ти!) няма ли да заграбятсамо колкото им е достатъчно? Ако гроздоберци дойдат при тебе, няма ли да оставят баберки? |
Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“
В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво – две-три маслини в горните клончета, четири-пет – на плодородните клони – казва Господ, Бог на Израил.
А между народите по земята ще е същото като при друсане на маслина и дообиране на лозе.
Ако гроздоберачите дойдат при тебе, ще оставят ли необрани чепки? Ако крадци дойдат нощем, няма ли да задигнат, колкото си искат?
Така казва Господ Вседържител: „Докрай ще оберат остатъка от Израил като лозе. Простри ръката си като лозар по лозите.“
Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.
Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.
Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае.
Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.
Когато береш лозето си, не се връщай да го обираш повторно, нека остане за пришълец, сираче и вдовица.
Те ще стоят надалеч от страх пред нейните мъки и ще казват: „Горко, горко на тебе, о, велики граде Вавилоне, град силен, защото в един единствен час дойде твоето осъждане!“