Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък.
Марк 4:16 - Новият завет: съвременен превод Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. Още версииЦариградски Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; Ревизиран Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; Верен Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, Библия ревизирано издание Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; Библия синодално издание (1982 г.) Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, |
Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък.
Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.
Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.
защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога.
Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.
Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“
Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.