Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 23:6 - Новият завет: съвременен превод

Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата — фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“

Вижте главата

Още версии

Цариградски

И понеже разумя Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.

Вижте главата

Ревизиран

А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

Вижте главата

Верен

А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!

Вижте главата
Други преводи



Деяния 23:6
17 Кръстосани препратки  

Чуйте! Изпращам ви като овце сред вълци. Затова бъдете прозорливи като змиите и чисти като гълъбите.


Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос:


Когато Йоан видя, че много фарисеи и садукеи идват при него, за да се кръстят, им каза: „Рожби на ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия Божий гняв?


„Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите.


На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.


Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.


Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“


Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“


Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно.


При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи.


Споделям същата надежда в Бога, която имат и те — надеждата, че ще има възкресение и за праведните, и за неправедните.


Освен ако намерят за грешно единствено онова, което казах високо, когато застанах сред тях: «Днес ме съдите, защото вярвам във възкресението на мъртвите.»“


Затова исках да се срещна и да говоря с вас — окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“


Обрязан съм на осмия ден след раждането си, по произход израелтянин, от племето на Вениамин, чистокръвен евреин, а според отношението си към закона — фарисей.


Вашата вяра и любов са породени от надеждата ви и всичко, за което се надявате, ви очаква в небесата. Това вие чухте за първи път чрез словото на истината — Благата вест,


За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,