Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
Първо Царе 30:4 - Библия синодално издание (1982 г.) Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат. Цариградски Тогаз Давид и людете които бяха с него възвисиха гласа си та плакаха доде не им остана вече сила да плачат. Ревизиран Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. Верен Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. Библия ревизирано издание Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. |
Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
И пратениците дойдоха в Гива Саулова и разказаха на народа гласно тия думи; и цял народ викна та заплака.
Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен.
Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.