И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
Псалми 10:4 - Библия синодално издание (1982 г.) Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове. Цариградски Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа: Всичките му помисли са че няма Бог. Ревизиран (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог. Верен Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. Съвременен български превод (с DC books) 2013 В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. Библия ревизирано издание Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Нечестивият в гордостта си казва: Господ няма да издири; всичките му помисли са, че няма Бог. |
И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.
Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.
Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им – мисли нечестиви; в пътеките им – опустошение и гибел.
Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, –
О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?
Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?
И в онова време Аз ще огледам Иерусалим със светило и ще накажа ония, които седят на дрождието си и казват в сърце си: „Господ не прави ни добро, ни зло“, –
Потърсете Господа, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието; може би ще се скриете в деня на гнева Господен.
Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,
че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;
гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;