И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
Притчи 20:7 - Библия синодално издание (1982 г.) Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. Цариградски Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. Ревизиран Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него. Верен Праведният, който ходи в чистотата си – децата му след него са блажени. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници. Библия ревизирано издание Децата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Праведният човек ходи в непорочността си – блажени са чадата му след него. |
И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, –
И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях.
И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.