Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
Михей 4:9 - Библия синодално издание (1982 г.) А защо сега ти тъй високо плачеш? Нима нямаш цар? или ти съветник липсва, та са те обзели мъки като родилка? Цариградски Защо викаш сега велегласно? Няма ли цар в тебе? Загина ли съветникът ти, че те обзеха болезни като на жена кога ражда? Ревизиран А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, Та са те обзели болки като на раждаща жена? Верен Сега защо викаш със силен глас? Няма ли в теб цар? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Съвременен български превод (с DC books) 2013 А защо ти плачеш сега с висок глас? Нима нямаш цар? Или ти липсва съветник, та са те обзели болки като родилка? Библия ревизирано издание А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, че са те обзели болки като на раждаща жена? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А защо викаш със силен глас? Нямаш ли цар? Загинал ли е съветникът ти, та са те обзели болки като на раждаща жена? |
Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.
Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!
И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти – от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва,
Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: „о, горко ми! душата ми чезне пред убийците“.
Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.
Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки – като на жена, кога ражда.
Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?
Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
Сега те казват: „нямаме цар, понеже се не побояхме от Господа! а царят, – какво ще ни стори той?“
Мъки родилни ще го постигнат; той е син неразумен, инак, не би стоял дълго в положението на раждащо се дете.
Защото дълго време синовете Израилеви ще останат без цар, без княз и без жертви, без жертвеник, без ефод и терафим.
Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя.
Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.