Матей 13:20 - Библия синодално издание (1982 г.) А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, Още версииЦариградски А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; Ревизиран А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; Новият завет: съвременен превод Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. Верен А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; Съвременен български превод (с DC books) 2013 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, Библия ревизирано издание А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; |
И като свършиха всичко, занесоха на царя и на Иодая останалото сребро. И направиха от него съдове за дома Господен, съдове за служба и за всесъжения, чаши и други съдове, златни и сребърни. И принасяха всесъжения в дома Господен постоянно през всички дни на Иодая.
Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всички дни на свещеник Иодая.
И царят повика Иодая, техния глава, и му каза: защо не искаш от левитите да донасят от Иудея и Иерусалим данъка, установен за скинията на събранието от Моисея, раб Господен, и от Израилското събрание?
Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.
защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.