Лука 6:12 - Библия синодално издание (1982 г.) През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. Още версииЦариградски През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цяла нощ бе там на молба към Бога. Ревизиран През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. Новият завет: съвременен превод През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. Верен През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. Съвременен български превод (с DC books) 2013 През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. Библия ревизирано издание През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. |
С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.
Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
жаля, че поставих Саула за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни думата Ми. Натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ.