и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
Йезекиил 16:5 - Библия синодално издание (1982 г.) Ничие око не се смили над тебе, та от милост към тебе да ти направят нещо от това; но те изхвърлиха на полето от презрение към живота ти, в деня на твоето раждане. Цариградски Око не те е пощадило за да те пожали Та да ти направи нещо от тези; Но в който ден си се родила, С погнусяване от душата ти Била си изхвърлена по лицето на полето. Ревизиран Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето. Верен Око не те е пожалило да ти направи някое от тези неща и да се смили над теб, а си била изхвърлена на открито поле, защото са се погнусили от теб в деня, когато си се родила. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Никой не се смили над тебе, за да ти направи нещо от тези неща от състрадание към тебе. Но ти беше изхвърлен на полето с отвращение към живота ти, отхвърлен в деня, когато се роди. Библия ревизирано издание Око не те е пощадило, за да ти направи някои от тези неща и да те пожали; а в деня, когато си се родила, понеже са се погнусили от тебе, си била изхвърлена върху лицето на полето. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Никой не те е погледнал състрадателно, нито те е пожалил, та да ти направи някое от тези неща, но в деня, когато си се родила, понеже са се погнусили от тебе, си била изхвърлена на полето. |
и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти.
Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
И минавах Аз покрай тебе и те видях, захвърлена да те тъпчат в кръвта ти, и ти казах: „в кръвта си живей!“ Тъй ти казах Аз: „в кръвта си живей!“
А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.
Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;