И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
Еклисиаст 9:3 - Библия синодално издание (1982 г.) Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите. Цариградски Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите. Ревизиран Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите. Верен Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. Библия ревизирано издание Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Това е злото във всичко, което става под слънцето: Че една е участта на всички. И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и послеслизат при мъртвите. |
И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
За всекиго и за всички – едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
А вие постъпвате още по-лошо от бащите си и живеете всеки по упорството на злото си сърце, за да Ме не слушате.
Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.
А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.