Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.
Марк 4:6 - Библия ревизирано издание а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Още версииЦариградски но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна. Ревизиран а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Новият завет: съвременен превод Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. Верен а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. Библия синодално издание (1982 г.) а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. |
Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.
Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.
Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,
вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.
и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Те са подводни скали, когато пируват с вас на вашите трапези на любовта и без страх се угояват; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;
Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;