Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Лука 8:13 - Библия ревизирано издание Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Още версииЦариградски А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват. Ревизиран<Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Новият завет: съвременен превод Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. Верен Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. Библия синодално издание (1982 г.) а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; |
Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Нечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.
При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.
И, ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.
Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Юдо? Защото добротата ви е като утринния облак и като росата, която рано изчезва.
защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.
И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.
О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат?
чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,
ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител.
вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.
И по тази причина, когато не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.
Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
Понеже, ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христос, те пак са се заплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.
Те са подводни скали, когато пируват с вас на вашите трапези на любовта и без страх се угояват; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени;