Ездра 9:6 - Библия ревизирано издание Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата. Цариградски и рекох: Боже мой, срам ме е, и стидя се да подигна лицето си към тебе, Боже мой; защото нашите беззакония надминаха над главата ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата. Ревизиран Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата. Верен Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата. Съвременен български превод (с DC books) 2013 с думите: „Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата. Библия синодално издание (1982 г.) и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония се натрупаха над главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата. |
все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
А там имаше един Господен пророк на име Одид; той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже Господ, Бог на бащите ви, се разгневи на Юдея, ги предаде в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.
А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление,
Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб.
дано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги, израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили;
Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.
Елате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла въ̀лна.
Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем.
По тази причина дъждовете бяха задържани и не валя пролетен дъжд; но все пак ти имаше чело на блудница и си отказала да се срамуваш.
Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.
Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
За да си спомниш и да се засрамиш, и да не отвориш вече устата си от срам, когато ти простя за всичко, което си сторила, казва Господ Йехова.
Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мен, и още, че са ходили против Мен
А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.
А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.