И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
Деяния 17:32 - Библия ревизирано издание А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме. Още версииЦариградски А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша. Ревизиран А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме. Новият завет: съвременен превод Като чуха за възкресение от мъртвите, някои се присмяха, а други казаха: „Друг път ще ни разкажеш за това.“ Верен А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ Библия синодално издание (1982 г.) Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това. |
И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гневът Му се издигна против народа Му така, че нямаше изцеление.
А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.
Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
„Погледнете, презрители, изумете се и погинете ; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“
Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.
защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.
а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост;
Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
ние – безумни заради Христос, а вие – разумни в Христос, ние – слаби, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени.
Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.