Битие 45:26 - Библия ревизирано издание И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше. Цариградски И известиха му и рекоха: Йосиф е жив още, и началник е на всичката Египетска земя. И премря сърдцето му, защото не ги вярваше. Ревизиран И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. Верен И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. Библия синодално издание (1982 г.) и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше. |
Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.
Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!
Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.
Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.
Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?