Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
Евреи 6:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение, слага край на всеки спор между тях. Още версииЦариградски Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях; Ревизиран Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях, Новият завет: съвременен превод Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. Верен Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове. Библия ревизирано издание Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, |
Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
Сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпиш непочтено нито с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; и както аз постъпих добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, където си пришълец.
Бог Авраамов и Бог Нахоров, Богът на баща им, нека да съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.
Тогава царят повика гаваонците (а гаваонците не бяха от израиляните, но от останалите аморейци; и израиляните им се бяха заклели да ги оставят да живеят, а Саул в ревността си за потомците на израиляните и юдеите беше поискал да ги избие).
то нека бъде клетва пред Господа помежду двамата, че не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът да приеме тази клетва, а другият да не плаща.
Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя.
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: