Евреи 6 - Библия ревизирано издание

¹ Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

² учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

³ И това ще направим, ако Бог позволи.

⁴ Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

⁵ и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век,

⁶ а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁷ Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁸ но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

⁹ Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

¹⁰ Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹¹ И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

¹² да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.

Божието обещание е надеждно

¹³ Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

¹⁴ „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

¹⁵ И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.

¹⁶ Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

¹⁷ така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁸ така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁹ която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

²⁰ където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.