Второ Царе 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Гаваонците са отмъстени

¹ В Давидовите дни настана глад за три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.

² Тогава царят повика гаваонците (а гаваонците не бяха от израиляните, но от останалите аморейци; и израиляните им се бяха заклели да ги оставят да живеят, а Саул в ревността си за потомците на израиляните и юдеите беше поискал да ги избие).

³ И Давид каза на гаваонците: Що да ви сторя? И с какво да направя умилостивение, за да благословите Господнето наследство?

⁴ А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той рече: Каквото кажете, ще ви сторя.

⁵ И те отговориха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал и който кроеше планове против нас с цел да бъдем изтребени и да не останем в никой от Израилевите предели,

⁶ от тях нека ни се дадат седмина човека и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саул, Господния избраник. И каза царят: Ще ги предам.

⁷ Обаче царят пожали Мемфивостей, сина на Йонатан, Сауловия син, поради Господнята клетва помежду им – между Давид и Йонатан, Сауловия син.

⁸ Но царят взе Армони и Мемфивостей, двамата синове на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, и петимата синове на Михала, Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай,

⁹ и ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на хълма пред Господа. И седмината загинаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

¹⁰ Тогава Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище, постла си го на канарата и от началото на жетвата, докато падна на тях дъжд от небето, не оставяше да се допрат до тях нито небесните птици денем, нито полските зверове нощем.

¹¹ И известиха на Давид онова, което бе сторила Ресфа, дъщерята на Аия, Сауловата наложница.

¹² Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от мъжете на Явис-Галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Бет-Шан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе;

¹³ и изнесе оттам костите на Саул и костите на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените.

¹⁴ И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Киш; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Война срещу филистимците

¹⁵ А филистимците пак воюваха против Израил; и Давид, и слугите му с него слязоха, и се биха против филистимците; и умори се Давид.

¹⁶ А Исви-Венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.

¹⁷ Ависей обаче, Саруиният син, му помогна, та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.

¹⁸ След това настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Саф, който беше от синовете на исполина.

¹⁹ И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханан, синът на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

²⁰ И настана пак война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той се бе родил на исполина.

²¹ И когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Самай, го уби.

²² Тези четирима се бяха родили на исполина в Гет; и паднаха от ръката на Давид и от ръката на слугите му.