А ти, сине мой, Соломоне, да познаваш Бога на своя баща и да Му служиш от все сърце и душа, защото Господ изпитва всички и знае всички помисли на ума! Ако Го търсиш, ще Го намериш, но ако Го изоставиш, Той ще те отхвърли завинаги.
Първо Коринтяни 9:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. Още версииЦариградски Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено. Ревизиран Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество: Новият завет: съвременен превод Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор, Верен Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. Библия ревизирано издание Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. Библия синодално издание (1982 г.) Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба. |
А ти, сине мой, Соломоне, да познаваш Бога на своя баща и да Му служиш от все сърце и душа, защото Господ изпитва всички и знае всички помисли на ума! Ако Го търсиш, ще Го намериш, но ако Го изоставиш, Той ще те отхвърли завинаги.
Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!
за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“
Народът се зарадва на тяхната щедрост, защото те от цялото си сърце принасяха на Господа. Цар Давид също много се зарадва.
И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“
Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.
Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.
Господ Вседържител казва още: „По-добре някой от вас да затвори вратата на храма, за да не поддържат напразно огън на жертвеника Ми. Благоволението Ми не е към вас и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.
Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник.
А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?
Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.
Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си.
Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.
Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!
А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма.
Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
на която аз станах служител по Божие поръчение, което ми бе възложено заради вас – да възвестявам Божието слово в пълнота,
И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,
но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.