Първо Коринтяни 9:17 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁷ Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.

Още версии

Цариградски

¹⁷ Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено.

Ревизиран

¹⁷ Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

Новият завет: съвременен превод

¹⁷ Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор,

Верен

¹⁷ Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁷ Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.

Първо Коринтяни 9:17 Кръстосани препратки

Галатяни 2:7

Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните

Първо Коринтяни 3:8

Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.

Колосяни 1:25

на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, –

Първо Коринтяни 4:1

И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;

Матей 10:41

който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.

Първо Летописи 28:9

И ти, сине Соломоне, да познаваш Бога, твоя баща, и да Му служиш от все сърце и от все душа, защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите. Ако Го търсиш, ще Го намериш; ако Го оставиш, Той ще те остави завинаги.

Първо Солуняни 2:4

но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

Първо Коринтяни 3:14

И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.

Йезекиил 3:14

И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.

Йеремия 20:9

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.

Исаия 6:8

И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.

Неемия 11:2

И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Иерусалим.

Първо Летописи 29:9

И народът се радваше на тяхното усърдие, защото те от все сърце жертвуваха Господу, па и Давид се много радваше.

Първо Летописи 29:5

за всички златни вещи, за всички сребърни и за всички изделия от художнишки ръце. Не ще ли още някой драговолно да пожертвува днес за Господа?

Филимон 1:14

ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.

Второ Коринтяни 8:12

Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.

Първо Коринтяни 9:16

Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!

Лука 12:42

А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?

Матей 24:25

Ето, казах ви отнапред.

Малахия 1:10

По-добре някой от вас да затвори вратата, та да не държат напразно огън на жертвеника Ми. Не е благоволението Ми към вас, казва Господ Саваот, и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.

Йона 1:3

И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.

Първо Летописи 29:14

Защото, кой съм аз, и кой е моят народ, та можахме да пожертвуваме толкова? Но от Тебе е всичко, и полученото от Твоята ръка Ти дадохме;

Йоан 4:36

Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.

Първо Коринтяни 9:18

А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.