Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Лука 11:7 - Библия синодално издание (1982 г.)

а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –

Вижте главата

Още версии

Цариградски

а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

Вижте главата

Ревизиран

<и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

А вашият приятел отговори отвътре: «Не ме безпокой! Вратата вече е залостена, а аз и децата ми сме си легнали. Не мога да стана сега, за да ти дам хляб.»

Вижте главата

Верен

и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

Вижте главата
Други преводи



Лука 11:7
7 Кръстосани препратки  

Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?


А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.


защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;


казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.


След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –


Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;


Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.