1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила. Мъдрост от Духа6 Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават; 7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава. 8 Никой от първенците на този век не я е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“ 10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае какво има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух. 12 Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. 15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не знае да го изпитва. 16 Защото, „Кой е познал ума на Господа, че да може да Го напътства?“ А ние имаме ума на Христа. |