1 Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. 2 Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа. 3 И върху такъв ли отваряш очите Си, и ме караш на съд с Тебе? 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. 5 Тъй като дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, и Ти си поставил границите му, които не може да премине, 6 отвърни погледа Си от него, за да си почине, като наемник да доизкара деня си. 7 Защото за дървото има надежда, че, ако бъде отсечено, пак ще поникне, и че филизът му няма да изчезне. 8 Даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта; 9 пак от лъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено. 10 Но човек умира и прехожда; да, човек издъхва и де го? 11 Както водите чезнат из морето и реката пресеква и пресъхва, 12 така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, няма да се събуди, и няма да стане от съня си. 13 О, да би ме скрил Ти в шеол, да би ме покрил, докато премине гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене! 14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. 15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш творението на ръцете Си. 16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? 17 Престъплението ми е запечатано в кесия и зашиваш беззаконието ми. 18 Наистина както планината като пада, се руши, и скалата бива преместена от мястото си; 19 както водите изтриват камъните; и пороите завличат пръстта от земята; така Ти погубваш надеждата на човека. 20 Надделяваш всякога над него и той прехожда; изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш. 21 Синовете му стигат до почит, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това; 22 знае само, че снагата му е в болки и душата му жалее. |