Йеремия 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Йеремия 2

¹ И словото Господне дойде към мене:

² Иди и прогласи в ушите на Ерусалимската дъщеря: Така казва Господ: Помня предаността на твоята младост, любовта ти, когато беше невеста, как Ме следваше в пустинята, в непосята земя.

³ Израил беше светиня на Господа, първак на рожбите Му; всички, които го пояждаха, бяха счетени за виновни; зло ги постигаше – казва Господ.

⁴ Чуйте словото Господне, доме Яковов, и всички родове на Израилевия дом.

⁵ Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мене, и ходеха след суетата, и станаха суетни?

⁶ И не рекоха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек, и където човек не живееше?

⁷ И въведох ви в плодородна страна, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. Но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми.

⁸ Свещениците не казаха: Къде е Господ? Законоведците не Ме познаха; и управниците станаха престъпници против Мене и пророците пророкуваха чрез Ваал, и ходеха след безполезните идоли.

⁹ Затова Аз още ще се съдя с вас – казва Господ – и с внуците ви ще се съдя.

¹⁰ Защото идете в Китимските острови и вижте, пратете в Кедар, та разгледайте внимателно и вижте, ставало ли е такова нещо,

¹¹ разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, размени славата Ми срещу онова, което не носи полза.

¹² Ужасете се, небеса, поради това; настръхнете, смутете се премного – казва Господ. –

¹³ Защото две злини стори Моят народ: остави Мене – извора на живите води, и си издълба водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

¹⁴ Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

¹⁵ Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изпогорени и обезлюдени.

¹⁶ Още и синовете на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти.

¹⁷ Не докара ли ти това сам на себе си, като остави Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?

¹⁸ И сега защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

¹⁹ Твоето нечестие ще те накаже и твоите престъпления ще те изобличат; познай и виж, че е зло и горчиво нещо дето си оставил Господа, своя Бог, и дето нямаш страх от Мене, – казва Господ, Еова на силите.

²⁰ Защото отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти рече: Няма вече да съгрешавам; а между това, на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница.

²¹ А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; как тогава се обърна в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

²² Затова ако и да се умиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене – казва Господ Еова. –

²³ Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след Вааловците? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо припка насам-натам из пътищата;

²⁴ подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която вдъхва въздух със страст в душата си; в устрема ѝ кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея, – в месеца ѝ ще я намерят.

²⁵ Пази ногата си да не ходи боса и гърлото си – от жажда. Но ти рече: Няма надежда, не; защото залюбих чужденци и след тях ще тръгна.

²⁶ Както се посрамва крадецът, когато го хванат, така ще се посрами Израилевият дом; те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,

²⁷ които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил. Те обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си, но пак във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.

²⁸ Но къде тогава са твоите богове, които си направи? Те нека станат, ако могат да те избавят във времето на бедствието ти! Защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.

²⁹ Защо искате да се съдите с Мене? Вие всички сте съгрешили против Мене – казва Господ. –

³⁰ Напразно поразих чадата ви – те не приеха да се поправят; собственият ви меч пояде пророците ви като лъв-изтребител.

³¹ О, роде, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил, или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казва народът Ми: Ние сме скъсали връзките си, не щем да дойдем вече при Тебе?

³² Може ли девица да забрави украшението си или невеста – накита си? Но Моят народ Ме е забравял безбройни дни.

³³ Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така си научила и лошите жени на твоите пътища!

³⁴ Също и по полите ти се намира кръвта на невинни сиромаси, които ти не хвана при разбиването.

³⁵ При все това ти казваш: Понеже съм невинна, гневът Му ще ме отмине. Ето, Аз ще се съдя с тебе загдето казваш: Не съм съгрешила.

³⁶ Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.

³⁷ Ще излезеш и оттам с ръце на главата си, защото Господ отхвърли онези, на които се уповаваш, и те няма да ти помогнат.