1 А като видя Рахил, че не ражда деца на Яков, тя завидя на сестра си; и каза на Яков: Дай ми чада, иначе ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил, и каза: Нима съм аз вместо Бога, Който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала; влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея. 4 И тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5 И Вала зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, и ми даде син; затова го наименува Дан. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков. 8 И рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; и го наименува Нефталим. 9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. И го наименува Гад. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава рече Лия: Честита аз, защото честита ще ме нарекат жените. И го наименува Асир. 14 И през времето на пшеничната жетва Рувим, като излезе, намери мандрагори на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил каза на Лия: Дай ми от мандрагорите на сина си. 15 Но тя ѝ рече: Малко ли ти е, дето си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е тъй, нека легне с тебе тая нощ за мандрагорите на сина ти. 16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мене да влезеш, защото те откупих с мандрагорите на сина си. И легна с нея онази нощ. 17 И Бог чу Лия, и тя зачена и роди пети син на Яков. 18 Тогава Лия каза: Бог ми даде заплатата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си; затова го наименува Исахар. 19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков. 20 И рече Лия: Бог ме дари с добър дар; сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове. И го наименува Завулон. 21 После роди дъщеря, която наименува Дина. 22 Тогава Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата ѝ. 23 Тя зачена и роди син, и рече: Бог отне причината да ме укоряват. 24 И наименува го Йосиф, като си казваше: Господ да ми прибави и друг син. Стадото на Яков нараства25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26 Дай ми жените ми и децата ми, за които съм ти работил, и аз ще си отида; защото ти знаеш колко работа съм ти работил. 27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28 Каза още: Определи каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и какъв стана добитъкът ти при мене. 30 Защото малкото, което имаше преди моето идване нарасна и стана много; с моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 И Лаван рече: Какво да ти дам? Яков каза: Не ми давай нищо. Пак ще паса стадото ти и ще го пазя, ако направиш за мене ето това: 32 да премина днес през всичкото ти стадо и да отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черна между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите. Те да ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще свидетелства за мене пред тебе. Всяка коза, която не е капчеста и петниста, и всяка овца, която не е черна, ако се намери у мене, ще се счита за крадена. 34 И рече Лаван: Добре, нека бъде както си казал. 35 И отдели в същия ден пъстрите и петнистите козли, и всичките капчести и петнисти кози, и всичките, на които имаше бяло, и всичките черни овце, и ги даде в ръцете на Якововите синове, 36 и определи разстояние между себе си и Яков три дни път; а Яков пасеше остатъка от Лавановите стада. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, сваляйки кората до бялото по пръчките. 38 И сложи пръчките с нарезите във водопойните корита, където идваха стадата да пият, и където, като идваха да пият, зачеваха пред пръчките. 39 Животните зачеваха пред пръчките, и раждаше се добитък пъстър, капчест, и петнист. 40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овцете към пъстрите и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада държеше отделно, и не ги смеси с Лавановите овце. 41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42 А когато овцете бяха по-слаби, тогава не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, и камили и осли. |