Господарят отговорил: «Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!»
Римляни 5:2 - Новият завет: съвременен превод Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. Más versionesЦариградски чрез когото ние с вярата придобихме и входа в тази благодат в която стоим, и се хвалим с надеждата на Божията слава. Ревизиран посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава. Верен чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. Библия ревизирано издание посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава. Библия синодално издание (1982 г.) чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. |
Господарят отговорил: «Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!»
Аз съм вратата: който влезе през мен, ще бъде спасен. Ще може да влиза и да излиза, и ще намира всичко, от което се нуждае.
Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот.
Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата.
Вярно е. Те бяха отчупени, защото нямаха вяра, а ти поради вярата си остана. Затова трябва не да се гордееш, а да се страхуваш,
Кой си ти, че да съдиш чуждия слуга? Неговият господар решава дали той стои или пада. И ще стои, защото Господ има властта да го направи да стои.
Нека Богът на надеждата ви изпълни с радост и мир, като уповавате на него, за да прелива надеждата ви чрез силата на Святия Дух.
Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро,
Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден.
Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда?
Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо
Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.
Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях.
Затова вземете пълното снаряжение, осигурено от Бога, за да сте способни да устоите, когато дойде злият ден, и да продължите да стоите, след като сте направили всичко възможно.
Молим се сам нашият Господ Исус Христос и Бог, нашият Баща, който показа своята любов към нас и чрез благодатта си ни даде вечна утеха и добра надежда,
А Христос е верен като Син в Божия дом и този дом сме ние, ако успеем да запазим смелостта и надеждата, с която радостно се гордеем.
Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.
Защото и самият Христос, за да ни отведе при Бога, умря за греховете ни веднъж завинаги — праведният умря за неправедните, като тялото му беше умъртвено, но той оживя в духа.
Градът сияеше с Божията слава. Блясъкът му бе като на прескъпоценен камък, подобен на кристално чист яспис.
На града не му е нужно нито слънце, нито луна, които да му дават светлина. Божията слава го осветява, а Агнето е светилото му.
И чух силен глас от престола, който каза: „Сега Божието обиталище е с хората и той ще живее с тях. Те ще бъдат неговият народ, а сам Бог ще бъде с тях и ще бъде техният Бог.
На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на неговия престол, когато победих.