La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Евреи 4:9 - Библия синодално издание (1982 г.)

Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

Следователно за народа Божий остава упокоение.

Ver Capítulo

Ревизиран

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои.

Ver Capítulo

Верен

Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.

Ver Capítulo
Otras versiones



Евреи 4:9
17 Referencias Cruzadas  

Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.


И в седмия ден народът си почиваше.


И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, – и покоят му ще бъде слава.


Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.


тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.


Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.


и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,


Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.


Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.


Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.


А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.


Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.


вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.


И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.


И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.