В онзи ден Египет ще бъде като жени и ще трепери, и ще се бои от замахването на ръката на Господа на Силите, с която Той замахва срещу него.
Първо Коринтяни 2:3 - Библия ревизирано издание Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Más versionesЦариградски И аз при вас бях немощен, в страх и в голямо треперане; Ревизиран Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Новият завет: съвременен превод Така че когато дойдох при вас, бях слаб и целият треперех от страх, Верен Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет Библия синодално издание (1982 г.) и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. |
В онзи ден Египет ще бъде като жени и ще трепери, и ще се бои от замахването на ръката на Господа на Силите, с която Той замахва срещу него.
И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.
А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се вдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:
Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега нататък ще отивам между езичниците.
И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, –
Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.
защото, макар че Той беше разпънат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.
Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и затова се молим – за вашето усъвършенстване.
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос.