Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Второ Коринтяни 7:5 - Библия ревизирано издание

5 Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

5 Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всякъде бяхме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Ver Capítulo Copiar

Новият завет: съвременен превод

5 Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде — разпри отвън и страхове отвътре.

Ver Capítulo Copiar

Верен

5 Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

5 Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.

Ver Capítulo Copiar




Второ Коринтяни 7:5
23 Referencias Cruzadas  

Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.


Ужаси ще го плашат отвред и ще го гонят по петите.


И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън.


Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.


Казал си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.


Не излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.


Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.


След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.


Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Йерусалим.


Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.


Защото ще дойда при вас, след като мина през Македония (понеже минавам през Македония);


духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.


И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.


Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.


Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.


Отвън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.


И по тази причина, когато не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos