И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Изход 16:3 - Библия ревизирано издание Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. Цариградски И рекоха им Израилевите синове: по-добре да бихме умрели от ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме близу до котлите на месото, и когато ядяхме хляб до ситост! защото изведохте ни в тази пустиня за да изморите с глад всичкото това събрание. Ревизиран Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад. Верен Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“ Библия синодално издание (1982 г.) и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. |
И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет?
Но народът ожадня и роптаеше против Моисей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и децата ни, и добитъка ни?
След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.
и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.
Нито казаха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше?
и кажете: Не, а ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем –
а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме.
По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.
Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?
И всички израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон; и цялото общество им каза: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!
И защо ни води Господ в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
А на следващия ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте Господния народ.
И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас;
Сутрин ще казваш: О, да мръкнеше! И вечер ще казваш: О, да съмнеше! Заради страха, с който ще се страхуваш, и заради зрелищата, които ще виждаш.
И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.
И Исус каза: Ах! Господи Йехова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан!