Изход 16:3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

³ И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

Цариградски

³ И рекоха им Израилевите синове: по-добре да бихме умрели от ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме близу до котлите на месото, и когато ядяхме хляб до ситост! защото изведохте ни в тази пустиня за да изморите с глад всичкото това събрание.

Ревизиран

³ Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

Верен

³ Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

³ Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“

Библия ревизирано издание

³ Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

Библия синодално издание (1982 г.)

³ и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

Изход 16:3 Referencias Cruzadas

Второ Царе 18:33

И царят се смути много, и се качи в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Йов 3:1

След това Йов отвори устата си и прокле деня на раждането си.

Йов 3:10

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

Йов 3:20

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата;

Псалми 107:5

гладни и жадни, душата им примираше в тях.

Псалми 78:19

и говореха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Псалми 78:25

Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Изход 14:11

И рекоха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, защо ни изведе от Египет?

Изход 17:3

Но народът ожадня там за вода; и роптаеше против Мойсей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

Изход 2:23

След дълго време египетският цар умря; а израиляните пъшкаха от робството и викаха; и викът им от робството стигна до Бога.

Изход 5:21

и им казаха: Господ да погледне на вас и да съди; защото вие ни направихте омразни на Фараон и на слугите му, и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.

Йеремия 2:6

И не рекоха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек, и където човек не живееше?

Йеремия 42:14

и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем –

Йеремия 44:17

но ще направим всичко, което е излязло от устата ни: ще кадим на небесната царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме правили ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и по ерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до ситост, добре ни беше и зло не видяхме.

Плачът на Йеремия 4:9

По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад: Защото подложени на глад, те чезнат поради липса на плодове от полето.

Числа 11:15

Ако Ти постъпваш така с мене, убий ме още сега – ако съм придобил Твоето благоволение – за да не гледам злочестината си.

Числа 11:20

но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?

Числа 14:2

И всички израиляни роптаеха против Мойсей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!

Числа 14:3

И защо ни води Господ в тази земя, да паднем от меч и жените ни и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да е по-добре да се върнем в Египет?

Числа 16:13

Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш.

Числа 16:41

А на утрешния ден цялото общество израиляни възроптаха против Мойсей и Аарон, като казаха: Вие избихте Господните служители.

Числа 21:5

И людете заговориха против Бога и против Мойсей, казвайки: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка храна.

Деяния 26:29

А Павел каза: Молил се бих на Бога, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

Първо Коринтяни 4:8

Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме;

Второ Коринтяни 11:1

Дано бихте потърпели малко моето безумие! Да, потърпете ме,

Второзаконие 28:67

Сутрин ще казваш: О, да мръкнеше! И вечер ще казваш: О, да съмнеше!, поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш и поради гледките, които с очите си ще виждаш.

Второзаконие 8:3

И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше непозната за тебе и непозната за бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа.

Иисус Навин 7:7

И рече Исус: Ах! Господи Еова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни и да си бяхме останали отвъд Йордан!