Второ Коринтяни 4:8 - Библия ревизирано издание Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; Más versionesЦариградски Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; Ревизиран Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние; Новият завет: съвременен превод Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; Верен Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, Библия синодално издание (1982 г.) Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; |
а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.
Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите,
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.
но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.
И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.
Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си и падна върху него.