Числа 16:15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Мойсей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и никому не съм сторил зло. Цариградски И разсърди се Моисей много, и рече Господу: Не погледвай на приношението им: аз не съм взел от тях нито един осел, и никому от тях зло не съм направил. Ревизиран Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. Верен Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“ Библия ревизирано издание Тогава Моисей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло. Библия синодално издание (1982 г.) Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло. |
И като наближи стана, видя телето и игрите; и пламна Мойсеевият гняв, и той хвърли плочите от ръцете си, и ги строши под планината.
И Мойсей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да застанете пред Господа – ти и те, и Аарон;
А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си [без причина], се излага на съд; и който рече на брат си „Рака“, се излага на синедриона; а който му рече „Бунтовни безумецо“, се излага на огнения пъкъл.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя.
Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали.
Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите,