Числа 11:10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И Мойсей чуваше как людете плачат в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Мойсей. Цариградски И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея. Ревизиран И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея. Верен И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. Библия ревизирано издание И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей. Библия синодално издание (1982 г.) Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно. |
Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от онези, които се надигат против Тебе?
Затова гневът на Господа пламти против народа Му и Той простира ръката Си против тях и ги поразява. Треперят планините, а труповете са като смет по улиците. При все това, гневът Му не се е отвърнал, ръката Му е още простряна.
А ти, която си едвам оцеляла, ще загубиш наследството, което ти дадох и ще те накарам да робуваш на неприятелите си в земя, която не познаваш; защото запалихте огъня на гнева Ми, който ще гори довека.
И народът роптаеше силно пред Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали сред тях, та пояде неколцина в края на стана.
Мойсей каза на Господа: Защо мъчиш слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мене товара на целия този народ?
И тъй, те навред отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на своите шатри с жените си и малките си деца.
И людете заговориха против Бога и против Мойсей, казвайки: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка храна.
Но Исус, като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя.
Защото огън се накладе в гнева Ми и ще пламне дори до дълбините на шеол; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще изгори основите на планините.