Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.
Четвърто Царе 6:29 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на утрешния ден ѝ рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. Цариградски И сварихме моя син та го изядохме; и рекох й на утрешния ден: Дай сина си да го изядем; а тя скри сина си. Ревизиран И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. Верен И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден є казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“ Библия ревизирано издание И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. Библия синодално издание (1982 г.) И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз ѝ казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си. |
Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.
Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!
Ръцете на милозливи жени свариха чадата им; те им станаха храна, при разорението на дъщерята на народа ми.
Ще те обсажда във всичките ти градове, докато по цялата ти земя се срутят високите ти и укрепени стени, на които се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти е дал.
И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал.
и на малкото си, което излиза измежду краката ѝ, и на чадата, които е родила, защото ще ги яде тайно, поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти.