И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.
Четвърто Царе 10:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите пратиха да кажат на Иуй: Ние сме твои слуги. И ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да поставим никого цар; прави каквото ти се вижда за добро. Цариградски И попечителят на дома, и попечителят на града, и старейшините, и детовъзпитателите проводиха на Ииуя и рекоха: Ние сме ти раби, и ще направим всичко каквото ни речеш: няма да направим никого цар: направи каквото е угодно пред очите ти. Ревизиран И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно. Верен И така, управителят на дома, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, което ни кажеш. Няма да направим никого цар. Направи, каквото ти се вижда добро. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава царският домоуправител, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха да кажат на Иуй: „Ние сме твои слуги и ще направим каквото ни кажеш. Никого няма да поставяме за цар. Прави, каквото намираш за добре.“ Библия ревизирано издание И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; направи, каквото ти се вижда угодно. Библия синодално издание (1982 г.) Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля. |
И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.
И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
Тогава им писа второ писмо, в което каза: Ако сте с мене и послушате моя глас, отнемете главите на синовете на господаря ви и утре по това време елате при мене в Езреел. (А царските синове, седемдесет на брой, бяха при градските големци, които ги възпитаваха.)
Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахиш да кажат: Съгреших; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще платя. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
Недейте ги слуша; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да се запусти този град?
Аз ли съм заченал всички тия люде? Аз ли съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която си се клел на бащите им?
Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
Затова ни говориха старейшините ни и всички жители на нашата земя, казвайки: Вземете храна за из път, та идете да ги посрещнете и кажете им: Ваши слуги сме. И тъй, сега сключете договор с нас.