Съдии 19:18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А той му рече: Ние пътуваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов и отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. Цариградски А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си. Ревизиран А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. Верен А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. Библия ревизирано издание А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. Библия синодално издание (1982 г.) Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си; |
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
След това цялото общество израиляни се събра в Сило, където и поставиха шатъра за срещане, защото земята вече беше завладяна от тях.
И имаше един младеж от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левит, и беше там пришълец.
Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
И като повдигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идеш?
А пък ние си имаме слама и храна за ослите си, също и хляб, и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.
На четвъртия ден, като станаха рано, той се вдигна да си върви; но бащата на младата жена рече на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.
Тогава израиляните станаха, отидоха във Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас да излезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
Този човек тръгваше от града си всяка година и ходеше да се поклони и да принесе жертва на Господа на силите в Сило, където двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха свещеници пред Господа.
(Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.)