Съдии 19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Левитът и наложницата му

¹ В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.

² Но наложницата не му беше вярна и си отиде от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, където остана около четири месеца.

³ И мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

⁴ И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа, та преседя с него три дни; и ядяха и пиеха, и пренощуваха там.

⁵ На четвъртия ден, като станаха рано, той се вдигна да си върви; но бащата на младата жена рече на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

⁶ И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата жена каза на мъжа: Склони да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

⁷ Обаче човекът се вдигна да си върви; но понеже тъстът му настояваше, той пак пренощува там.

⁸ А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи сърцето си и остани, докато превали денят. И ядоха двамата.

⁹ Сетне, когато човекът стана да си върви – той и наложницата му, и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето, сега денят превали, пренощувайте моля; ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да се приберете у дома си.

¹⁰ Но човекът не склони да пренощува, стана и тръгна, и стигна до Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

¹¹ Когато се приближиха до Евус, денят беше вече преминал; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусците, за да пренощуваме в него.

¹² Но господарят му каза: Няма да се отбием в град на чужденци, където не се намират израиляни, но ще заминем за Гавая.

¹³ Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

¹⁴ И тъй, те тръгнаха и вървяха; а при залез слънце бяха до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

¹⁵ И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, той седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си да пренощуват.

¹⁶ И ето, един старец се връщаше вечерта от работата си на полето; и този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и като пришълец живееше в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.

¹⁷ И като повдигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идеш?

¹⁸ А той му рече: Ние пътуваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов и отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

¹⁹ А пък ние си имаме слама и храна за ослите си, също и хляб, и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

²⁰ И старецът каза: Бъди спокоен; нека всичките ти нужди понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

²¹ И така, той го въведе в къщата си и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха, и пиха.

²² Както веселяха сърцата си, ето градските мъже, развратници, обиколиха къщата, заблъскаха по вратата и говореха на стареца-домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

²³ А човекът, домакинът, излезе при тях и им каза: Не, братя мои! Недейте прави това зло, тъй като този човек е мой гост, недейте прави това безумие.

²⁴ Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница – тях ще изведа вън сега; опозорете ги и им сторете каквото ви е угодно, но на този човек да не сторите такова безумно дело.

²⁵ Но мъжете не искаха да го послушат; затова човекът взе наложницата му, та им я изведе вън; и те я познаха и я обезчестяваха цяла нощ, чак до сутринта, а като се зазори, пуснаха я.

²⁶ И тъй, призори жената дойде и падна до вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и там лежа до съмване.

²⁷ И на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път, и ето, наложницата му паднала при вратата на къщата и ръцете ѝ на прага.

²⁸ И каза ѝ: Стани да си вървим. Но нямаше отговор. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и пое към дома си.

²⁹ И като си дойде в къщи, взе нож, хвана наложницата си и я разсече член по член на дванадесет части, и ги прати по всички предели на Израил.

³⁰ И всички, които видяха това, казваха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израиляните излязоха от Египетската земя до днес; размислете за това, съветвайте се и се изказвайте.