А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
Първо Царе 2:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото ти душа желае, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила. Цариградски И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила. Ревизиран И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и <сетне> си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила. Верен И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! – тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“ Библия ревизирано издание И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила. Библия синодално издание (1982 г.) И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема. |
А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна, пожертвана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа.
Така казва Господ за пророците, които заблуждават народа ми, които, докато дъвчат със зъбите си, викат: Мир! Но ако не сложи някой нещо в устата им, обявяват война против него.
А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.
Още преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.
Така грехът на тези младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господнята жертва.