Първо Царе 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Молитвата на Анна

¹ Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в Господа; вдигна се рогът ми чрез Господа; отвориха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих поради спасението Ти.

² Няма никой свят като Господа; защото няма друг, освен Тебе, няма канара като нашия Бог.

³ Не продължавайте да говорите горделиво; да не излиза дързост из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и от Него се претеглят делата.

⁴ Лъковете на силните се строшиха; немощните се препасаха със сила.

⁵ Ситите работят за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Ей, и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя.

⁶ Господ умъртвява и съживява, сваля в шеол и възвежда от него.

⁷ Господ прави човека беден и богат, смирява го и го въздига.

⁸ Въздига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от бунището, за да ги сложи да седнат между първенците, и им даде да наследят славен престол; защото стълбовете на земята са на Господа, Който постави на тях вселената.

⁹ Ще пази нозете на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила не ще надделее човек

¹⁰ противниците на Господа ще се сломят; ще гръмне Той от небето против тях; Господ ще съди цялата земя и ще даде сила на царя Си, и ще въздигне рога на помазаника Си.

¹¹ Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.

Илиевите синове

¹² А Илиевите синове бяха лоши човеци; те не познаваха Господа.

¹³ Тези свещеници постъпваха с народа така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка,

¹⁴ забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото набодеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израиляни, които идваха там.

¹⁵ Още преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.

¹⁶ И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото ти душа желае, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.

¹⁷ Така грехът на тези младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господнята жертва.

¹⁸ А Самуил служеше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.

¹⁹ И майка му правеше за него горна дрешка, и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

²⁰ И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожби от тази жена вместо онова, което дадохте на Господа! И те се върнаха у дома си.

²¹ И Господ посети Анна, и тя зачена и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

²² А Илий беше много стар, и чуваше всичко, каквото правеха синовете му с цял Израил, и как спели с жените, които се събирали при входа на шатъра за срещане.

²³ И той им рече: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши работи за вас от всички тези люде.

²⁴ Недейте, чада мои; защото не са добри слуховете, които чувам; подтиквате Господните люде да стават престъпници.

²⁵ Ако съгреши човек на човека, ще се помолят на Бога за него; но, ако съгреши някой против Господа, кой ще се застъпва за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ искаше да ги погуби.

²⁶ А детето Самуил растеше, и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците.

Пророчество срещу дома на Илий

²⁷ Тогава дойде един Божий човек при Илий и му рече: Така казва Господ: Не съм ли се открил на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във Фараоновия дом?

²⁸ И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън на израиляните?

²⁹ Защо потъпквате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми; защо почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с най-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?

³⁰ Затова, Господ, Израилевият Бог, казва: Аз наистина казвах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: Далеч от Мене! Защото Аз ще прославя онези, които прославят Мене, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.

³¹ Ето, идват дни, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.

³² И сред всички блага, които ще дам на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти довека.

³³ И онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките потомци на дома ти ще умират в разцвета на силите си.

³⁴ И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офни и Финехас, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.

³⁵ И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми довека.

³⁶ И всеки, който остане от твоя дом, ще идва да му се кланя за някоя пара и парче хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям залък хляб.