царят каза на пророк Натан: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
Първо Царе 1:9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А като ядоха и пиха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол при входа на Господния храм.) Цариградски И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен. Ревизиран А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). Верен Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм. Съвременен български превод (с DC books) 2013 След като се нахраниха в Силом, Ана стана. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. Библия ревизирано издание А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.) Библия синодално издание (1982 г.) След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен. |
царят каза на пророк Натан: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му.
Гласът Господен прави да раждат кошутите и оголва лесовете; а в храма Му всеки възгласява: Слава!
Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и като го изправи при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.
И Самуил лежа до сутринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.
и Божият светилник още не беше изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, и където Самуил си беше легнал,
И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон.